издава Е80
Настоящото издание се публикува с подкрепата на Посолството на Кралство Холандия по Програма "Малки проекти на Посолството" (МАТРА КАП).
This edition has been published with the support of the Royal Netherlands Embassy in Sofia under the Small Embassy Projects Programme (Matra/KAP).
следват
днес
до сега
автори
спецификация
разпространение
рекламиране
контакт
за нас
връзки
форум
блог
електрик бг

Петер Цанев и Венцислав Занков, 07.02.2006
ресторантът на Архитектите,... България...

 

- Аз не знам какво да питам, ние си изговорихме нещата

- Дай няква тема все пак, ти каза писхо

- Психо. Това, което навремето ти беше ми казал е че лудостта е единствената последна гаранция за автентичност на нещото, на творчеството

- да, някаква архетипна фигура, която според мен мен в нейното пространство може художникът още да се търси като художник

- това липса на критерии ли е, "разграждане на двора" и лудостта дава последната гаранция за автентичност на творческия акт?

- да, може би. Психологията говори за шизофренно озарение, което означава, че заедно с лудостта се появява някакъв смисъл, и този смисъл е абсолютно нов. А ние адски трудно можем да измислим нещо ново. Не вярваме вече в модерния мит, че художникът може да измисли изцяло нов език. Вариантът е да се заговори на изцяло нов език, който трябва да бъде вероятно езика на лудостта.

- Добре де доколко примерно в "анти-едип" на Дельоз и Гатари и шизоанализата, времето не е едипово, и изобщо е много грешна тая конструкция "едип" и по скоро шизото - като "разделям", разделянето на потоците, в смисъл на разделността и разделянето днес.

- Дельоз и Гатари до голяма степен в момента са в обръщение, защото те предсказаха, част от интерлектуалците, които предсказаха информационната епоха като тип на несвързаност на отделните потоци, елементи, фрагментарността, докато фройдовата психоанализа, която те атакуват, се опитва да невротизира, докато те смятат че свободата е в шизоанализата, т.е. моделът не е на "неврозата" а на "шизофренията", който е по-усложнения модел, всъщност, защото донякъде е и това големия проблем, който дойде и с пост-модерното изобщо, че между идиота и лудия границата се разми, разби, и всъщност шизоанализата подсказва за някакъв пласт, който остава непроявен /тук не става въпрос за "изобретило се" ; че има "нещо" - лудостта е нищо, тя е въображение, това е както цялата тая война със демони която провеждат даоистите, екзорсизма и т.н. - всъщност ясно е че става въпрос за въображаема война, защото добрия шаман, добрия екзорсист всъщност се отличава от другите с това че вижда призраци и демони. Ясно е че тези които не виждат, няма да се борят с никакви призраци и демони. Въпросът е, че този който ги вижда има - първо това прозрение, това въображение да ги види, и оттам нататък пък трябва да придобие умения и сили за да може да се бори с тях и започва да води война, другите само наблюдават - или му вярват, или му се присмиват - те нямат никва роля в цялата история, така че общо взето това вече е достатъчно дисциплинарна дейност, както и изкуството, - ние вече се занимаваме с нещо, което просто не е въпросът дали може по някакъв начин да бъде обяснено, да има някакъв свой културен контекст, напротив - това няма нищо общо със всичко което се случва.

тотално безмислие?

- Напротив, разчита се на контекст на интерпретация, това е някаква символна практика... Съвременния художник каквото и да прави, дали ще се занимава с наука, да прави експерименти в лаборатория - това е символна практика, той е наясно че прави символна практика, разчита че прави символна практика, въпросът е че тази символна практика е много повече детерминирана от самата култура в която той работи, докато , аз лично не вярвам в поддисциплинарното разтваряне на изкуството от културата, не вярвам защото не ми се иска това да стане, то е станало на практика, и понеже изкуството в някаква степен трябва да намери своята автономия, всъщност то я търси в по-малката зависимост от другите водещи дисциплини, в случая водеща е културологията, социологията, сега вече се говори за една всеобща медиалогия. Оттук нататък символната практика на художника според мен не може да пренебрегне този пласт, защото той е на образите на лудостта. Мисля че като започнем от всичките вълни на експресионизма на модерното изкуство, които стъпват на него, защо да смятаме че 21в. няма да има експресионизъм, ще има, ще има няколко вълни на експресионизъм и ще видим какви ще бъдат те. Според мен и в тази посока всъщност актуалността на фигурата на лудостта, на образа, на всичко онова което се случва там, във въображението на твореца, ще смели всичко, което съществува - т.е. както има лудост с технологии, ще има и лудост без технологии, и т.н.

Значи изкуството какво е - художникът, какво - прекарва през собствената си психична реалност случващото се и го връща обратно по някакъв начин на света във вид на символи. Това ли е?

- Няма модел. Изкуството е символна практика - това е ясно.

Има ли криза на символи, тогава. Това е другото - че няма нови символи, в смисъл - валидни, актуални символи, които да участват в играта

- Аз твърдя че лудостта е базов символ

Ти казваш, че самата лудост е символ..

- Да , базов символ , във всяка култура и във всяко общество, и фактически въпросът е чрез какви образи интерпретираме ... културата и художника. И на мен ми се струва че до голяма степен постмодерното изкуство във опита си да бъде плуралистично, да заличава разликите, работейки повече под пресата на социалните науки, на социологията, то фактически се стреми да направи по-малко грапави тези неща, общо взето това което се случва е като - каккто има медицина без медицина, така има и психиатрия без психиатрия - и така общо взето се подмени до голяма степен тази теза, от романтизма, от авангарда, тази аура, този археитип на фигурата на лудостта и на художника, стана една от темите, които се банализираха, и общо взето не донесоха, нямаха кой знае какво голямо развитие в изкуството.

 

Какво искаш да кажеш, когато изкуството се забие в социалното има вече криза на изкуството

-... художникът като псевдоетнограф, псевдосоциолог в тая посока според мен, поне на мен въобще не ми е интересно изкуството. Има си своето място и развитие, но това е една теза за развиване на едно постдисциплинарно разграждане на изкуството по посока на зависимост от една доминираща парадигма - в случая на социологията или някоя друга наука...

... ако приемем претенцията за модернотост например на Истамбулското биенале, където се поставя един конкретен проект и изкуството е свързано с един конкретен социален проект и го съпоставим примерно с Венецианското биенале, което беше обявено за старомодно, защото двете кураторки заложиха на "изкуството като преживяване", то фактически според мен е обратното.

в смисъл?

- Модерното е във Венецианското биенале в опита си да види в 21в. всъщност художника как преживява чрез изкуството и какво преживява.

Как преживява в реалноста или как преживява реалността ?

-... докато истамбулското биенале показа че до голяма степен когато художника жертва своята креативност в името на някаква, някакъв проект, някаква идея, в крайна сметка той не е свободен да прави добро изкуство... и според мен там нямаше много качествени работи, не заради селекцията или нещо друго, а защото просто самият натиск на проекта, самият подход, той изключва, той не би допуснал там подобно разгръщане.... Пред художника псевдосоциолог предпочитам все пак художника псевдошаман

Йозеф Бойс? Той е мошеник Йозеф Бойс- доколкото той си изигра ролята на шаман в социалното - има и социален проект има и шаманизъм

- Добре , Матю Барни също е шаман

Е ее ма той е , там се занимава с... много е силен визуално - много образи; символи

- Тони Орслър също се занимава с чиста психология в изкуството. Той, специално, е един от малкото жудожници и откровено се занимава с психиатрия и психология; той даже интерпретира клинични случаи, изследва ги и след това прави работи по тях, автентично. Както случая Джуди - една жена, която страда от множествено раздвоение на личността и цялата инсталация представя именно това - нещо което действително е едно психологическо изкуство и то се занимава с лудостта и това е един от примерите , художниците които показват че с новите медии, новите изразни средства и нови възможности действително може да се направи изкуство....

Но това не е ли изследователска дейност, да изследваш лудостта и да я интерпретираш с визуални средства...

- Да , но той създава творба, която е изключително оригинална - като визия, като видоеарт, ти сам знаеш колко трудно е във видеоарта да бъдеш оригинален . Орслър е изключително оригинален творец като видеоартист. На практика са само двама - трима ...

Бил Виола...?

- М да..

Има ли нови идеи, идеали , уотпия към днешна дата? Кво има?

- Има много автори които работят добре. Биеналетата в Европа, и Пражкото и Венецианското показаха много високо качество на изкуство в почти всички области на съвременното изкуство

Това не мога да си го представя- как изглежда това?

- Доброто качество ли?

В смисъм какви са новите... има ли некви "новости", аре то, "новото" е идея на Модерността, по принцип....

... По скоро като модни вълни, могат да се диференцират различни нови вълни, но на мен ми хареса този задълбочаващ се стремеж за антропологизиране на съвеменното изкуство

това пак е мода , и от доста време върви...

но не в посока на една социално антропология, а по-скоро една естетическа и психологическа антропология на образа, на това което се случва - тук вече художникът работи по различен начин, опира се може би на другите дисциплини, но дисциплинарно от гледна точка на изкуството доколкото конццептуализмът действително успя да обособи дисциплинарно изкуството, като го сложи след Философията - през 21в дисциплинарното еманципиране на изкуството може би ще бъде свързано с психологията и религията.

добре, като говорим за антропологизация на изкуството, или такъв подход... и приемем че антропологията може да унищожи своя обект изследвайки го, тук възмоожно ли е да се случи това?

То това донякъде е целта, Роланд Сеарбърн, един британски психоаналитик, който казва че всъщност изкуството за да ни въздейства, трябва да съдържа в себе си идеята за своето саморазрушение... самата съпротива на разпадането, която дава изкуството, всъщност показва че то самото вътре в себе си генерира саморазрушаване. Доброто изкуство действително е извън добро, лошо, страшно или красиво, то просто съдържа в себе си тази саморазрушителност.

Микеланжело, Сикстинската капела - съдържа ли в себе си саморазрушителност?

Защо да не съдържа?

Питам...

Носят две чаши чай - шипка

Ернст Гомбрих определя два типа изкуство от двете функции, които са в психоанализата на оралното ; изкуство, което предизвиква усещане за смучене и изкуство свързано с хапането и като че ли българският художник остава при смученето и лизането. Хубаво е да се правят и творби, които да оставят въздействие на хапане, отхапване. В доброто изкуство го има и този момент.

То не е ли свързано с аналното

Според Гомбрих - с активната оралност. Но дай да използваме само метафората на хапането.

 
(c) 2005 E80 association