#024 SINE CENZURAM
/без цензура?/ 01-15.08.2006

корица устните на Светлозара Александрова, живопис - от изложбата на секция 13 на СБХ - Райко Алексиев

ПОСТЕР на броя
перфектен свят

какво става /анонси/

• Екипът на вестник "39 грама" кани всички автори, приятели, фенове и критици на изданието на парти, по случай една година от създаването на вестника. Събитието ще се състои на 04.08.2006, петък от 20.00 в независимо артистично пространство "Даухауз" - кв. "Павлово" ул "Вихрен" №7

[прочети повече]

фокус

• Как разбрах какво значи "политическа коректност"
  или вестник "39 грама" като личен опит Ива Куюмджиева

"...Разглеждам тук комерсиализация не само в смисъла на възможност едно произведение да бъде продадено на пазара, а в един по-широк смисъл - необходимостта да се доказва някаква полза и полезност от изкуството - все едно дали ще бъде като предмет за украса или като фактор за утвърждаване на някаква идеология. В тези две посоки съвсем наедро могат да бъдат очертани две линии на комерсиализация на изкуството. От една страна стои образа на Твореца, които е легитимиран в българското социално пространство след дългодишната и последователна работа на социалстическата политика към изобразителните изкуства и продължава да бъде актуален. В новите условия това е "продаваем" образ, който осигурява определена аура, обществен престиж и конкретни продажби на произведения най-вече на пластичните изкуства. Тази линия е доста забележима, включително и чрез екпонираните в масовите медии художници, които основават публичния си престиж върху това наследство. Едновременно с това се оформя, особено след края на 90-те години една друга линия, която бих определила като социална комерсиализация на изкуството. Ако в първият случай става въпрос за създаване на канали за продажби с помощта на символния капитал от аурата на романтичния образ на твореца, то във втория, артистичните проекти се комерсиализират, доказвайки полезност основно чрез съобразяването приоритетите на финансиращите програми, ангажирайки произведенията на изкуството с обществени функции, например, като фактор за социална транформация, за стимулиране на обществения диалог, развитие на гражданското общество, повишаване на социалната кохезия и т.н. Клишето "политическа коректност" се появава като критика предимно към социалната комерсиализация, като неясно артикулирано възмущение и отвращение към компросимисите, които неправителствените организации, представящи и продуциращи изкуство са принудени да правят, за да се задържат на пазара за субсидии. Още повече, че те заявяват независима позиция, но се оказват зависими от политическия дневен ред, които чрез финансовите лостове ги принуждават да интегрират в програмите си социални дейности, много често чужди на търсенията на артистите. Ще дам веднага пример - един художник много трудно може да получи средства от европейска финансираща програма, за да организира изложба и просто да си покаже произведенията, които е направил. Неговият проект или на организацията, която ще го подкрепи трябва да обрасне с, например, дискусии, работа с групи в неравностойно положение, полза за конкретни целеви групи, много хубаво е те да са местни общности, може и младежи или пък обмен и т.н. Така че единството между "творческото" и "социалното" продължава да действа и да бъде производителен принцип в една нова игра на двойни стандарти...."

устните на Светлозара Александрова, живопис, секция 13 , галерия “Райко Алексиев” СБХ, 2006
първа страница

политика

• Coolpolitics - deja-vues
• Coolpolitics Владимир Юруков ( може би поради лятната жега, Владо е изпратил за печат , чернова, вместо крайния вариант на текста, ето тук пускаме пропуснатото Б.Р)
• малко уточнения, малко предистория: В Занков

общество

• traffic
  Трафик на жени в България
  материалите са подготвени от Ивета Григорова

култура, изкуство и пари
стартираме нова рубрика undo<>redo

кино:

• Пожелахме да видите -
  X-Files на българското кино Йоана Павлова

"... Поне на мен ми се иска да мога да се върна към едно вече безвъзвратно изгубено минало без сантименти или огорчение. Но хората, които някога бяха възрастни, а сега, да си кажем честно, са направо стари, не могат да се разделят с огромна част от живота си и да погледнат спокойно напред. Може би, затова в българското кино никой не смята за нужно или няма смелостта да разкаже публично как точно е решил да направи даден филм, с какви трудности се е сблъскал, какво се е случило след премиерата. А за мен това е много по-важно от споровете дали "Българан е галант" излиза на екран през 1915 година или не. Как преди 1989 година някой решава да създаде филм, който е потенциално "опасен"?..."

интервю на броя

• JamSassion с Явор Гърдев
  и Яна Върбанова

   

с/мисли

103, 4 (или) истории от криптата Елица Матеева

 

ПОВРЪЩА МИ СЕ:

Иван Димитров "...Повръща ми се от Системата. Така и не разбирам как е станало всичко. Като исторически процес. Раждаш се и веднага една игла пробожда вената ти и започват да пълнат съзнанието ти с ценности, амбиции и изкривена реалност. Докато някои твърдят, че това, което разпознаваме като свят е доста относително, то всички ние споделяме света на Системата. Ако не броим единиците, които се опитват да избягат от нея. Наистина можем да си представим картината като в Матрицата. Нули и единици падат надолу. От раждането към смъртта си - тези цифри са хората. За съжаление нулите са много повече. Те се стремят да оцелеят несъзнателно, не проумяват, те са бачкаторите, които цял живот работят за да ядат и ядат за да работят. ..."

Хипара "...Литература? Никакъв проблем. Винаги се започва с "Илиада". С историята на една древна война на народът, от чиито корени тръгва съвременната европейска култура. Повръща ми се от тях. за това, че войната е била на първо място, че те са положили основата на днешното войнолюбство.След това войната е неизменно присъстващ фактор в литературата. Не случайно един от големите руски романи се казва "Война и мир" - той е организиран върху историята на Русия в определен период. Главните опорни пунктове в този период са войните на Русия.
Въз основа на това ми са повръща от армиите, от оръжията.
Повръща ми се от средния изток и от американците..."