- Кажи сега това нещо какво е тука
- изложбичка
- Мислено ли е или така се получи случайно
- Аз по принцип това място мното си го бях харесала още от много време, беше ми малко странно и не знаех дали ще се получи, дале ще мога да намеря човека, който ще ми разреши да влезна вътре и така нататъка... приключение беше истинско и много се радвам че стана.
- а ти можеш ли да разказваш за това, което рисуваш.
- всякя картина си има история
- Ама история тип случка или история тип преживяване
- И случка и преживяване, още като идея си има, а случкате е вече когато почва да се прави, след това самата сътба, всяка една работи си има своята малка история.
- А за коя ти е най-кеф да разказваш.
- Много ми е кеф да разказвам за ей тая лопата
- Първо - блях в ателието на Андрей Даниел две години и с него се познаваме и .. един ден пе среща и вика "стела ще има тука, една изложба за портрети, дай един портрет, нали, да участваш ако желаеш" аз щот не знаех че ще има такава изложба и той ми каза просто така съвсем случайно, и аз вечерта , защото имах един ден само, си казвам ми аз ще нарисувам мии. Портрет нааа.... лопата, що пък не. Взех една лопата от училище от майсторите, направих си една скица, после вкъщи си седнах, съвсем така културно.Занесах я на средващия ден. И сега чак като вече... тя беше сложена на изложбата...аз много и се зарадвах .. еднакви протрети, човешки фигури и изведнъж мойта лопата там...и сега преди няколко дни Андрей Даниел дойде на откриването и вика ..."Ти знаеш ли каква битка беше за лопата. Никой не искаше да я приеме и най-накрая успяхме да я защитим, обаче на следващия ден дойде една разярена жена, която каза - "как може заради тая лопата вие да ми махате моя работа" и общо взетож ми стана толкова интересно че е една лопата е предизвикала такъв голям конфликт, аз ако знаех щях да си я скатая в най-дълбоката дупка, да не предизвиква толкова много проблеми и така. Оказа се че един портрет на лопата е доста голям проблем.
- А как се отнасяш към лайфстайл културата. Тая култура, която идва от тоя тип издания, те имат определена визия, сещащ ли се списание 1 преди това егоист
- Те са духа на времето според мен, те са някякви течения коит си идват и си носят новото време, новите тенденции
- А теб кефят ли те по някъв начин
- Ми... приемам всяко нещо коетооо... да же от едно известно времме не мога да кажа, не мога да съдя абсолютно нищо, никой. Кой каквото е направил значи е имал нужда да го направи, значи нещо го е подтикнало да го направи, така че защо да не, всяко нещо си идва от някъде, и не мога да кажа - това не ми харесва
- А кво не ти харесва
- Няма такова нещо
- Всичко...!?
- В смисъл ... тая дума не е точна, в смисъл че.... преподавам на малки дечица, коит са пети клас...; за девети... много от тях смятат че не могат да рисуват. Няма нещо на коет да съм казала- това не ми харесва, всяко нещо си има своите всякакви нюанси
- Ти къде преподаваш
- В две училища съм тая година - в професионална гимназия по моден дизайн и текстил другото е обикновено училище 17-то СОУ с френски език.
... Аз между другото бях удивена от това как може една снимка да бъде снимана, вкарана в компютър, оттам нататъка аз съм си я погледнала там, видяла, харесала ми е , изтеглих си я /трябваше да рисувам там едни неща/ изтеглих си я от компютъра на дискета, ... и тя излезе на някаква хартийка, и аз след това я нарисувах..... Бях удивена от това завъртане, този кръг, който е станал - нещо коет е съществувало в един момент пак си става нещо съществуващо под друга форма.
- А вас наранява ли ви действителността?
- То човек сам си я прави действителността, в смисъл че можеш да си я правиш както си искаш..... Между другото става въпрос точно за нараняването - сково един мой много близък приятел ме попита "а бе в крайна сметка..." щот бяха се случили някои неща...вика " а бе как може бе, това не те ли дразни сега, не те ли ядосва? " - Ами не съм решила да ме ядосва, ако му дам да ме ядоса, ако си отворя вратичката на тая част от мозъка, дет да ме ядоса, ще се ядосам, но просто не го правя, почваш да си избираш за кво да се ядосваш, аз кво да се таковаш...
- А ти можеш ли да си избираш за кво да се ядосваш?
- Ми мисля че така е по-лесно даже. Много е лесно даже - просто го решаваш и тва е. Много, много е хубаво между другото.... ей тва, тва иска да ме ядоса и почваш да се ядосваш... пък другото няма да ме ядоса и така.... малко обаче може , тялото ти може да реагира. Значи то си е научено да реагира на някакви такива дразнения, важното обаче .....
- Какво искаш да кажеш със своите картини /въпрос клише/
- Всичко е любов
- Ма тялото при теб е вече като обект, нищо лично нищо еротично...
- Напротив, всичко оттам идва. Първо е любовта обичта , привличането
- Добре де значи хипи движението е актуално, така ли? Ти част ли си от него? Имаш ли нещо общо с "бързата литература"
- Какво значи това?
- Ми занимават се със ежедневието си, но разликата между картините и това е че онова е много по-ефтино - пишеш нещо ; четеш го и готово, а тук трябват бои , работа , време , формат, размер , те "бързата литература" имат бърза ликвидност..... А тази картина с телефона /GSM-а/
- А да, телефона като най-силната машинарийка в живота ми, която просто някй път ме е побърквала, значи издигала ме е до небето от радост, и ме е хвърляла долу буквално.
- Значи това е новата икона - иконата на 21 век?
- Бих казала че тая машинка е много силна, някой път имам чувството че може да ме смачка, и затова съм я нарисувала толкова голяма.
- А защо има такива "руни"?
- Идеята ми беше.... значи този човек, който е на дисплея, страшно много го обичам, и ако можех да имам телефон, на който да си натисна едно копче и да се случи това, което искам би било чудесно...
- Лаконичен иконичен образ на....
- Даже тука един посетител каза "това ми прилича на ония канони, които са използвали египтяните, същите цветове, по същия начин така..." межу другото - направила съм го инстинктивно, въобще не съм искала, не съм се сетила за това нещо, в смисъл да го свързвам по някакъв начин с египет ските фараони, както са правени с тия цветове.
- Това прилича на мумия, нее като саркофаг и той /любимия / е вътре...